(Adam Smith, circa 1800) За образоваността  Дисциплината в учебните заведения по

(Adam Smith, circa 1800)

За образоваността 

Дисциплината в образователните заведения по начало е измислена не за положителното на студентите, а в полза на преподавателите, или – по-точно казано – за тяхното улеснение. Нейната цел във всички случаи е да поддържа престижа на преподавателя и без значение от това, дали той подценява своите отговорности, или ги извършва, да принуди студентите да се държат във всички случаи с него по този начин, като че ли той ги извършва с най-голямо усърдие и умеене.

Дисциплината допуска, наподобява, мъдрост и добродетел в едната категория и най-голяма уязвимост и нелепост в другата. И където преподавателите фактически извършват своите отговорности, няма случаи, считам, по-голямата част от студентите да подценяват своите. Както демонстрира опитът, не е нужна дисциплинираност, с цел да се постанова посещаването на лекции, които фактически заслужават да бъдат посещавани. При деца и доста дребни момчета може да са нужни в известна степен суровост и насила, с цел да бъдат заставени да учат тези предмети, които се считат нужни за тях в този ранен интервал на живота; само че след 12-ата или 13-ата година, в случай че учителят извършва своите отговорности, суровост и насила надали са нужни за тази цел. Повечето младежи са по този начин великодушни, че въпреки и надалеч да не са склонни да отсъствуват от часовете и да се отнасят с пренебрежение към преподаването на своя преподавател, стига той да демонстрира съществено желание да им бъде потребен, те нормално са подготвени да му простят доста дефекти при осъществяването на неговите отговорности и от време на време даже да скриват от публиката груба немара от негова страна.

Трябва да отбележа, че тези предмети, за които не съществуват публични заведения, се учат нормално най-добре. Когато младеж посещава фехтовална или танцова школа, той в действителност не постоянно се научава да се фехтова или да танцува доста добре, само че въпреки всичко се научава. Добрите резултати на школата за езда нормално не са толкоз явни. Разходите за една школа за езда са толкоз огромни, че на множеството места тя е публично заведение. Трите най-важни елементи на учебното образование – четене, писане и броене, и до момента се учат доста по-често в частни, в сравнение с в обществени учебни заведения и доста рядко се случва някой да не ги усвои в степента, в която това е належащо.

В Англия обществените учебни заведения са доста по-малко корумпирани от университетите. В учебните заведения младежите се образоват или най-малко могат да бъдат подготвени на гръцки и латински език, т.е. на всичко, което учителите настояват, че преподават, или което се чака от тях да преподават. В университетите, в противен случай, младежите не се образоват, нито са налице съответните средства да бъдат подготвени на науките, чието преподаване е задача на тези корпорации. Възнаграждението на учителя в множеството случаи зависи основно, а в някои случаи съвсем напълно от таксите или хонорарите на техните възпитаници. Училищата нямат изключителни привилегии. За да получи човек научна степен, не е належащо да показа уверение, че е учил прочут брой години в обществено учебно заведение. Ако след изпит се окаже, че знае това, което се учи там, никой не го пита къде го е научил.

Би могло да се каже, че тези науки, които се преподават в университетите, не се преподават доста добре. Но в случай че не съществуваха такива заведения, тези науки нямаше въобще да се преподават и както индивидът, по този начин и публиката биха страдали доста от неналичието на тези значими детайли на образованието.

Повечето от сегашните университети в Европа са били в началото църковни корпорации, учредени за подготовка на свещеници. Те били основавани от властта на папата и се намирали по този начин изцяло под непосредственото му застъпничество, че членовете им, все едно професори или студенти, се употребили от по този начин наречената тогава „ привилегия на духовенството “, т.е. били изключени от гражданската пълномощия на страните, в които се намирали техните университети, и били подсъдни единствено на църковни трибунали. В множеството от тези университети се преподавало това, което отговаряло на задачата на тяхното учредяване – теология или предмети, които служели единствено като подготовка за теология.

Грубото незнание и нелепост в едно цивилизовано общество постоянно притъпяват мозъка на долните съсловия на народа. Човек, който не използва както би трябвало човешките си умствени качества, е по-достоен за пренебрежение от страхливеца и наподобява сакат и деформиран в още по-важна страна на човешкия темперамент. Дори страната да няма никаква полза от образованието на долните съсловия на народа, въпреки всичко би заслужавало да се грижи те да не останат напълно необразовани. Но страната има забележителна полза от тяхното образование. Колкото по-образовани са те, толкоз по-малко са изложени на заблудите на фанатизма и суеверието, които при невежи нации постоянно водят до най-ужасни вълнения. Освен това един просветен и образован народ постоянно е по-скромен и по-благонравен от един неграмотен и малоумен народ. Всеки обособен човек се чувствува по-достоен за почитание и може повече да разчита на уважението на по-горестоящите и по тази причина е по-склонен да ги почита. Такъв народ е по-склонен да ревизира, и по-способен да проумява користните недоволства на партиите и недоволните и по тази причина по-трудно може да бъде измамен в лекомислена или ненужна съпротива против ограниченията на държавното управление. В свободни страни, където сигурността на държавното управление прекалено много зависи от удобното мнение, което народът може да си сформира за неговите дейности, безспорно е изключително значимо той да не е податлив да съди за него преждевременно или по скимване.

От: „ Богатството на народите “, Адам Смит, Партиздат 1983 година
Портрет: Adam Smith, circa 1800, Scottish National Gallery - Wikipedia